Всеки съвременен турист, решил да посети нашия малък град, най-напред се среща с училището. То се намира в началото на Чипровци и е наследник на първото училище в България, създадено през 1624 г.

ПЪРВОТО УЧИЛИЩЕ

Разкопки на църквата “Санкта Мария“

Било лето 1624-то след рождението на Христа. Повече от два века царство България го нямало на географската карта. Християнска Европа вървяла по пътя на своето Възраждане, а българите, осигурили й тази възможност, тънели в мрака на робството. Но не всички и не навсякъде, ЗАЩОТО в подножието на Западния Балкан гордо се издигал ЧИПРОВЕЦ – „ЦВЕТЕТО НА БЪЛГАРИЯ”. Неговите жители правели чудеса и още тогава били истински европейци, които се образовали в училището, основано от Петър Солинат през същата паметна есен в църквата „Санкта Мария“.

Местният краевед Никола Николов в книгата си „Чипровското училище” (Изд.къща „Борина”, С.1995) доказва, че миньорите, занаятчиите и търговците от будния град са били грамотни далеч преди 1624 година. Затова до днес са известни имената на изкусните майстори-златари, чиито творби се продавали в Източна и Централна Европа от чипровскте търговци.

 

ПЪРВИТЕ УЧИТЕЛИ

От писмата на епископ Илия Маринов до Рим научаваме, че в началото на децата е преподавал един францискански монах, а през 1625 г. той е намерил „двама добри хуманисти”, възпитаници на Клементинския колеж в Италия. През февруари същата година той съобщава, че повече от сто деца четат и пишат, поради което е нужна специална сграда за училище. Тя е построена през 1635 г. и в нея преподава Иван Лилов, учител в Чипровци от 22.05.1634 г. до 1666 г. (с малки прекъсвания). Той е от онези момчета, които са обучавани за свещеници от босненския мисионер Петър Солинат, изпратен в Чипровци в началото на 17-ти век. Иван Лилов, както Илия Маринов и Петър Богдан, е от първото поколение българи, продължили образованието си в италиански училища след първоначалното си обучение в Чипровци. Този учител преподава в чипровското училище почти до края на живота си.

Съученикът на Петър Парчевич от Илирийския колеж в Лорето Иван Прин учителства в Чипровци през 1635 г. А самият П. Парчевич преподава през 1643 г., когато е изпратен в родния си град по молба на П. Богдан, целяща организирането на по-висше училище – семинариум. П. Парчевич 14 години се е обучавал в Италия, където е защитил званието „доктор по каноническо право и богословие”.

Иван Иванчич постъпва като учител в Чипровци на 23.09.1666 г. и преподава след Иван Лилов.

Последният известен учител в чипровското католическо училище е Винченцо Матевич, за когото научаваме от писмо на архиепископ Ст. Кнежевич до Конгрегацията за разпространение на вярата от 02.01.1680 г. Той преподава до Чипровското въстание (1688 г.)

ПЪРВИТЕ УЧЕБНИЦИ

Многобройните писма до Рим дават сведения за програмата на първото училище, което е било църковно, но със светски характер. В началото се споменава, че децата се учат да четат и пишат, а вероучението е задължително. През 1635 г. с построяването на специална сграда учениците са разделени по класове като по-големите учат словестност (граматика). Ето какво съобщава учителят Иван Лилов: „Нека се знае, Ваше превъзходителство, че това училище са всъщност четири училища или класове. Аз ги уча всеки ден от сутринна молитва, чак до вечерня, на два вида азбука – да четат и пишат, да смятат, катехизиса и християнската молитва, и разни други полезни неща за децата от града.” Ако продължим с неговите думи, трябва да кажем, че на учениците в Чипровец се преподава, както „насред Рим”.

Учебниците в чипровското училище са същите, както в босненските францискански училища. Те са печатани в Италия.

Най-напред се изучават Абецедерите и букварът – „ Азбуквиняк словенски”, чийто автор е хърватинът Рафаел Левакович. (По редица причини обучението се е провеждало на илирийски език, който всъщност е хърватски със силни български и сръбски примеси.) След изучаването на буквара следва „Граматика илирика” от Емануил Алвари, сметанка и още „Християнска доктрина”. Катехизис се изучава по учебника „Наук кристиянски критак”, издаден в Рим през 1628 г. В писмата за доставяне на учебници се споменават още „Месал илирику”, „Вероучение за младежта”, „Ритуали на славянски”, латински, илирийски и турски речници.

Всеки българин, тръгвайки от Вечния град, не се е връщал без да донесе учебници. Наред с тях в списъците с книги фигурира и първата печатна книга на новобългарски език „Абагар” на Филип Станиславов.

УЧИЛИЩЕТО СЛЕД ЧИПРОВСКОТО ВЪСТАНИЕ (1688 г.)

През 1738 г. турският султан дава амнистия на „прегрешилите българи” . Тогава започва новото заселване на Чипровци, където се връщат само православните. Католиците се заселват в областта Банат в Централна Европа. Потомците им сега са пръснати по света, но въпреки това и днес имат българско самосъзнание и мнозина от тях често посещават прародината си.

От началото на 18-ти век пламъкът на знанието се поддържа във възстановения през 1703 г. Чипровски манастир „Св. Иван Рилски”, който има връзка с Рилския манастир и с Русия. (През 1802 г. руският император му дарява богато украсено евангелие.) Изследователят Димитър Маринов (19-ти век) изказва предположение и за връзки със светогорските манастири. Методиката на обучение обаче е идвала от Рилския манастир.

През 19-ти век функционирането на манастира като просветен център значително намалява, тъй като по селата вече има грамотни хора (не само попове), които обучават децата по места. Това е времето, когато двете Руско-турски войни – от 1806-1812 г. и 1828-1829 г., както и сръбското освободително движение засилват революционния подем в Чипровския край. Манастирът става сборен пункт на недоволните българи. В период от 70 години той е нападан, ограбван и опожаряван от турците шест пъти. Последното нападение (1876 г.) е най-разрушителното. Чипровският краевед Ставри Попов е негов съвременник, който съобщава, че са изгорени книгите в храма и част от иконостаса, а очите на светиите по стените са избодени с ножове. Тогава е изгорена и ръкописната псалтика, осигурявала особеното манастирско пеене. Този погром е и окончателният залез на манастира като просветно средище.

НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

В различните източници се посочват различни години на основаването му: 1772 (.според Ст. Попов), 1810 г. (според М. Миланов), 1840 г. (в годишните училищни отчети от 40-те години на 20-ти век).

През 19-ти век училище според нашите представи не е имало, но грамотността се е предавала от бащи на синове и други сродници, което е едно своеобразно светско училище, действало успоредно с това в манастира. Чипровчанинът Петър Виячев разказва за дедите си Стамен и Иван, учили четмо от баща си Марко по книгите на Йосиф Брадати. По-късно се появил даскал Джуно от Топли дол (Пиротско), за когото се знае, че е получил грамотността си в Чипровския манастир.

Ставри Попов е направил списък на учителите, ползвайки църковните книги и спомените на възрастни хора. В него фигурират имената на чипровчаните Гмитър Кежин (учител около 1810 г.), Стамен Виячев (1830 г.), Минко Петков (1846 г.) – това са млади хора, които никога не са били свещеници. В Чипровци обиконвено попските синове ставали учители, но към църквата не е имало училище, а се е учело в частни къщи. През 1861 г. чипровският кнез Гого Мицкин разваля кулата до конака и построява училище, което е използвано близо 80 години.

Учебната програма в първите десетилетия на 19-ти век е като в манастира – часослов (наустницза), псалтир, черковен ред, черковно пеене и псалтикия, а по-късно и славянско четиво. За ограмотяване освен ползваните в манастира панакида и листове от кожа, са употребявани и сандъчета със ситен пясък.

През 1862 г. учителят Ангел Иванов от Берковица въвежда „Рибния буквар” на Петър Берон. А Васил Сотиров Самоковлията, учителствал от 1876 г. до 1879 г., започва да ограмотява учениците по звучната метода, разделя ги по отделения и преподава „нови науки” – отечествознание, естествоземеописание, смятане, краснопис, пеене и др.

От П. Трифонов научаваме, че до 1880 г. ваканции не е имало. Учебните занятия са през цялата година, като първенците на селото се договарят с учителите на полугодие (от Гергьовден до Димитровден и от Димитровден до Гергьовден). Учебните занятия траят до обяд После има един час почивка (сън върху дъските за сядане), обяд, разходка сред природата или къпане в реката (през летния сезон). Привечер отново има учебно време.

През зимата учениците се грижат за отоплението. Носят дърва от домовете си и всеки по реда си ги цепи, пали печката и съблюдава хигиената в училището. Всеки учебен ден започва с молитва и завършва с народна или патриотична песен. В събота няма следобедни занятия, но задължително се ходи на вечерня в църквата. В неделя сутрин също всички са на църква. Там учениците пеят в хор, а най-подготвеният чете Апостола.

Осем години след Освобождението (1878 г.) чипровчани с кмет Цеко Попов започват строежа на ново училище – една внушителна сграда от тухли и хоросан, когато всичко наоколо е само от плет и слама. Заслугата затова е на игумена на чипровския манастир – отец Милети, който дарява по 3 000 гроша за училището и камбанарията. Училищната сграда е завършена през 1889 г. Ползвана е за учебни цели до 70-те години на 20-ти век. В наши дни е реставрирана и н нея се намира експозицията на Историческия музей, който е втори по големина в Северозападна България.

КИЛИМАРСКОТО УЧИЛИЩЕ

Когато градът се заселва отново след погрома на Чипровското въстание, основна дейност на жените става тъкането на килими. В това отношение Самоков и Панагюрище са изпреварени далеч във времето.

Преди 1688 г. Чипровци е наричано „цветето на България” и благодарение на златарската си школа се ползва с редица привилегии. А след въстанието чипровчани плащат данъците си на турците с молитвени килимчета за армията. Килимарството продължава да се развива и след Освобождението (1878 г.). Около 1890 г. от Австрия се внасят снимки на нови модели, които жените ползват в работата си. Златни ръце имат чипровските майсторки и трудът им е оценен още на Първото изложение в Пловдив (1894 г.), където Минчо Попов печели сребърен медал. През 1894 г. са получени златни медали в Брюксел и в Анверс (Белгия), а през 1905 г. – сребърен медал в Лиеж (Белгия). Две години по-късно Михалко Д. Минкин донася златен медал от Лондон.

През 1912 г. Врачанската окръжна постоянна комисия разкрива в Чипровци Килимарско училище с тригодишен курс на обучение. То се е помещавало в сградата на Димитър Минкин, която е служела за предачница и бояджийница. Издръжката му е поета от държавата, а наемът на сградата – от общината. Първата учителка е Костадинка Георгиева от Цариброд, а първите ученички са чипровчанките Цена Ст. Пулинска, Невена Михалкова Минкина, Мария Ив. Нешина и др.

След Първата световна война училището е преместено в сградата на Сандо Кузмин, където преподава Тодорка Василева от Котел. Тя учи момичетата на килимена тъкан в квадрати, плетиво и персийска тъкан. Така се създават нови модели килими. „Модерният чипровски кимлим”, както тогава го наричат, е предшественик на съвременните гоблени.

Наближаващата икономическа криза подтиква Врачанската окръжна комисия през 1928 г. да закрие килимарското училище. Чипровският килим вече не е обект на внимание от страна на държавата. След половин век идва времето на едно ново, съвсем различно килимарско училище в Чипровци. Дотогава в образованието настъпват много промени…

ПРОГИМНАЗИЯТА

През 1905 г. селата от Чипровската община са признати за „погранични“ и по отношение на образованието, което дава възможност учителските заплати да се изплащат от държавния бюджет. С Протокол №7/27.07.1907 г. на Общинското управление е уточнен размерът на годишната учителска заплата – 300 лв.

Първият прогимназиален учител е Атанас Георгиев от Берковица, който е назначен през 1907 г. На 08.03.1910 г. Общинското управление взема решение за разкриването на последния – трети прогимназиален клас.

Есента на 1911 г. е паметна с официалното откриване на Чипровската прогимназия, която е втора в околията след тази във Фердинанд (Монтана). В нея започват да учат и деца от Лопушанското и Превалското поречие. Директор е 20-годишният Константин Алексиев от Панагюрище.

През първите десетилетия на 20-ти век Чипровци е крайно бедно селище. Земеделието не дава и половината от необходимото за изхранването на населението. Главно средство за препитание е килимарството. Момичетата от 6-годишна възраст сядат пред становете. Момчетата гледат добитъка. Но въпреки бедността децата ходят на училище. Общината отделя от оскъдните си средства парични помощи за социалните им нужди, а през 1906 г. се закупуват и учебници. През периода 1911-1921 г. раждаемостта в България спада, но в Чипровци тя расте. През 1921 г. тя е 56,7 ‰ – цифра, недостигната никъде в България. За съжаление днес тя е над десет пъти по-малка. Сега разполагаме с неизползвана материална база, а тогава ежегодно са се харчели по пет-шест хиляди лева от общинския бюджет за учебни помещения в частни къщи.

Въпреки голямата сиромашия в края на 30-те години е сформиран строителен комитет и започва строежът на нова училищна сграда. Строителните материали са доставени с труда на цялото население и за по-малко от три години строежът е завършен. Кмет на общината и председател на училищното настоятелство е Пантелей Стойчев от Берковица.

През май 1943 г. старата сграда, която от една година е необитаема, е съборена. (Вижда се на снимката горе.) Това е сградата, строена през 60-те години на 19-ти век и служила за училище близо 80 години.

УЧИТЕЛИТЕ

Учителят е началото. Училище може да има и без специална сграда, и без специално оборудване, но без учител не може. Този факлоносец на човешкия дух винаги е бил пренебрегван – ту мълчаливо, ту явно и брутално. Причината обикновено е една – грубият материализъм. Плодът на учителския труд не се вижда веднага, не носи материална полза.  Затова много „практични хора”, които на младини са били учители, се преориентират към по-доходни професии. Така се случва и в Чипровци.

Учителският труд е инвестиция в бъдещето. Местният краевед Ставри Попов е оценил това и благодарение на него днес знаем имената на 13 учители, работили преди Освобождението, петима от които са чипровчани. След 1878 г. до края на 19-ти век са известни още 13 учители – 8 от тях са от Чипровци. През следващите 50 години местните учители са само двама.

От 1895 г. до 1902 г. в училището преподава Димитър Филипов от Берковица, който до края на живота си (1922 г.) остава член на Управителното тяло на Учителската социалдемократическа организация.

В периода 1913 г.-1915 г. учители в началното училище са Петър (Пере) и Александра Тошеви. Пере Тошев е един от създателите на ВМРО. Член е на нейния Централен комитет и е участник в Илинденското въстание.

След Първата световна война в прогимназията преподава офицерът от Добричкия фронт Миладин Кунчев. Това е учителят-цигулар от съседното село Железна, убит при погрома на Септемврийското въстание (1923 г.)

В Чипровци преподават бележити личности, но има и много волнонаемни (нередовни) учители. В този период тук не е най-привлекателното място за интелигенцията: бедност, която може да се сравни само с някои помашки села в Родопите; граничен район, където не липсват инциденти; население с бунтарски дух, на което властта гледа с лошо око.

През 20-те години нещата в училище започват да се променят в положителна посока. От 1920 г. е назначена Иванка Стоева от Севлиево. През 1924 г. идват нейните съгражданки Райна Хубенова и Петкана Боева, а по-късно пристигат и други.

В спомените си известният художник от Чипровци Георги Павлов (Павлето) пише: „Тогава мислех, че в Севлиевско само учители се раждат.”

Иванка Стоева става съпруга на Георги З. М. Попов и работи в чипровското училище 22 години. В последния ден от живота си, почувствала се зле, тя заръчва: „Кажете на директора, че днес няма да дойда на училище.” Умира на 18 май 1942 г. Нейният професионален път е пример за доблест.

От севлиевското село Крамолин в Чипровци учителстват трима души: Иван Илиев – автор на брошурата „Парчевич и селото му” (1926 г.), Петър Трифонов, написал „Кратки сведения за училищата (първоначално и прогимназия) в с. Чипровци, Фердинандска околия” (1927 г.) и Иван Попов, който става чипровски зет и живее тук до края на живота си. Той е необикновено надарена натура – композитор, диригент, артист, поет, художник. Композира оперета за деца и юноши, сам изработва проекти, декори, костюми. Организира направата на физкултурни уреди в двора на училището. През 1926 г. под негово ръководство учениците с голям успех представят оперетата „Малката кибритопродавачка”. Две години по-късно той създава младежки хор „Крайгранични напеви”. Цялото си време отдава на децата, а заплатата си харчи за реквизити. Чипровските ученици пеят на площад „Народно събрание” и софийската публика е възхитена.

През 30-те години един земемер е изумен, когато в дебрите на Чипровския балкан, чува мелодия от Шуберт. Оказва се, че я свири на кавала си едно козарче, което споделя на местния диалект: „Ми тука си свиримо Шуберт.” На въпроса кой го е научил отговаря: „Даскал Иван Попов.” Учениците на този истински учител и до днес си спомнят с умиление: „Той ни направи план на къщата; той ни уши дрехи без нито една проба; той със собствени средства направи сцена, когато старата рухна на едно представление под тежестта на сто човека.” Макар че умира само на 36 години Иван Попов оставя най-дълбоката и трайна следа в съзнанието на чипровчани.

Учителите от фамилията Чубриеви от съседното село Мартиново преподават повече от три десетилетия в чипровското училище: Александър и Гица Чубриеи през 20-те години, синовете им Розалин и Венелин със съпругата си Вера през 30-те и 40-те години, а съпругата на третия син Елисавета през 40-те и 50-те години.

През кризисните 1927 г. -1933 г. са закрити някои гимназии, поради което много учители намират работа в прогимназиите. През 1934 г. в чипровското училище са назначени само редовни учители, от които двама са с академично образование – Томов по рисуване и Лилова по пеене.

Учителите се включват в подготовката за честването на 250-годишнината от Чипровското въстание, състояло се на 7-ми и 8-ми ноември 1938 г. На тържествения молебен присъстват председателят на Народното събрание Стойчо Мошанов, министърът на правосъдието, народни представители. Има ученици и учители от Лом, Фердинанд и Берковица, от съседните общини, както и от Смоляновци, Винище и Комощица. Тогавашните деца досега разказват за грандиозните тържества.

На 25.02.1941 г. училището отбелязва, вероятно за първи път, своя патронен празник, посветен на отец Милети. Учениците се заемат с почистване и поддържане на паметниците на загиналите във войните. Набират се средства (от вечеринки, коледуване, лазаруване, отстъпки от закупуване на учебници и помагала) в различни фондове – „Бедни ученици”, „Училищно радио”, „Строене на гимназия”, „Паметник на падналите в Чипровското въстание”. Традиционни стават срещите с учениците от село Копиловци на Спасов ден, ходенето до рупите (галерии за рудодобив от миналото) в деня на пролетта, излет до „Андровица” с раздаване на агнешка чорба на Първи май. (Този избор не е случаен. 60 години по-късно Диана Ценкова от Чипровци издава книгата „Андровишки приказки”, действието в които се развива в тази живописна чипровска местност.) През учебната година се организира трапезария за учениците, а през лятото – колония (лагер) на Чипровския манастир. Провеждат се районни педагогически конференции, където учителите представят реферати. Чипровското училище живее пълноценен живот.

УЧЕНИЦИТЕ

Сред чипровчаните в първите 50 години след Освобождението има търговци, чиновници и доста образовани хора. Например от Поповата фамилия братът на Ставри Попов – Минчо (1840-1930) и неговият син Георги са търговци на килими. Внукът Минчо Георгиев (р.1897 г.) е строителен техник. Замфир Минчов Попов (1875-1916) завършва Берковската гимназия, учителства в Чипровци и Митровци, член е на Врачанската окръжна постоянна комисия, депутат е в Петото народно събрание. Загива през Първата световна война като офицер на Добруджанския фронт. Синовете му получават добро образование и заемат чиновнически длъжности: Георги (р.1901 г.) завършва гимназията в Берковица без матури, работи като счетоводител; Асен (р. 1909 г.) работи в Търговско-индустриалната камара в София; Димитър (р.1911) завършва селскостопанско училище в Кнежа, а после – търговска гимназия в Бургас, директор е на Инвестиционната банка във Фердинанд (Монтана).

Зет в Поповата фамилия е Иван Нешев Цанин (р. 1870 г.) – учител, член на училищното настоятелство и кмет на Чипровци. Синът му Димитър (р.1907 г.) последователно завършва гимназията в Берковица, педагогическо училище и строително инженерство в Чехия. Работи в Министерството на благоустройството.

Внукът на първия майстор бояджия Павел Боровички (1860-1912) завършва гимназия във Видин и после учителства в Чипровци. Синът му Борис (р. 1887 г.) завършва техническо училище в София и морска школа във Варна. Работи като акцизен началник в София, Пловдив и др. градове. Негова съпруга е учителката Стефка Иванова Караджова (внучка на хайдушкия войвода Стефан Караджа).

Братята на Павел Боровички Александър, Ангел и Иван също са образовани хора, работили като фелдшер, строителен техник и земемер. Синът на Иван Боровички Асен (р. 1904 г.) завършва 4-ти клас в берковската гимназия. Емигрант е в Бившия Съветски съюз. След завършването си става журналист и дипломат.

Александър Костов Икин (р. 1880 г.) завършва четвърти гимназиален клас във Враца. Заема чиновнически длъжности в Чипровци, Враца, Никопол и Девин. Емигрант в Бившия СССР, където специализира „Kредит и икономика“. Банков чиновник в Москва.Георги Павлов Икин – Павлето (р. 1913 г.) след гимназията във Фердинанд постъпва в Художествената академия. Той е един от световноизвестните български художници, който пише и стихове. 

Иван Пешев Попов (1870 – 1944) завършва текстилно-бояджийско училище в Сливен. Директор на килимарското училище в Берковица. От 1905 г. е председател на Окръжната постоянна комисия във Враца. Това е времето, когато в Чипровци се разкриват телегафопощенска станция, аптека, прогимназия, килимарско училище, читалище, прави се благоустройствен план на селището, прокарва се път до Балкана. Всичко това явно не е станало без негова намеса.

Никола Илиев Крушин (р. 1901 г.) завършва гимназията в Берковица. Емигрант е в бившия СССР, където следва във военна академия и става преподавател в нея. След завръщането си в България чете лекции във Военната академия в София.

Георги Марков Кафеджийски (1910 – 1994). На двегодишна възраст остава сирак, но упорито се бори с житейските трудности. Става ковчежник (касиер) на Гранични войски в Чипровци. Два мандата е секретар в общината. Дълго време е председател на килимарската кооперация.

Бихме могли да продължим да изброяваме имената на успели наши съграждани, които са възпитаници на училището ни, но и споменатите са достатъчни, за да покажем, че в първите 50 години след Освобождението Чипровци, макар да страда поради мизерията, не тъне в невежество.

УЧИЛИЩЕ „П. ПАРЧЕВИЧ” (периодът 1944-1956 г.)

Училище с името на Парчевич – това е последният етап от над 390-годишното развитие на Чипровското училище, богат на промени, успехи и неудачи.

На 14.05.1944 г. прогимназията, носеща името на цар Борис Трети, отбелязва патронния си празник. Новото име на училището идва с новата власт, дошла на 9.09.1944 г. Прогимназията започва учебната година на първия етаж в новопостроената сграда. Чиновете са наредени направо върху циментовата замазка на пода. Вторият етаж е неизмазан и без прозорци. Благодарение на единственото производствено предприятие в селището – килимарската кооперация „Ръчен труд”, както и с помощта на току-що завърналия се от емиграция Ал. Костов, е доставен дървен материал за пода и прозорците.

От есента на 1945 г. и началният курс се премества в новата сграда. В по-старата сграда класните стаи на второ и трето отделение са съединени и е направен салон за кино, събрание и вечеринки.

 П рез 1946 г. вече има лятна забавачница, а в последствие – целогодишна полудневна детска градина, която заема двете класни стаи на първо отделение (в старата сграда). От 1952 г. стаята на четвърто отделение е превърната във физкултурен салон. Учителската стая вече е място за консултации, за съблекалня и ръкоделие. Името на училището „Отец Милети” е излязло от употреба.

От 1948 г. Атанас Михайлов е назначен в училището като щатен дружинен ръководител. Създадена е пионерска организация.

През есента на 1950 г. се разкрива вечерна прогимназия и курсове за ограмотяване. През 1951 г. след проучване на рудните находища се създава ДМП „Чипровци” , а след 10 години и – рудник „Мартиново”, обединени по-късно в Минно- обогатителен комбинат. Това се отразява благоприятно върху селището и в частност върху училището. През учебната 1954 – 1955 г. всички начални и детски учители са редовни, а от есента на 1956 г. целият учителски колектив е само от редовни учители. През учебната 1956-1957 г. директор е Илия Младенов, оставил богат снимков материал за разнообразната училищна дейност.

УЧИЛИЩЕ „П. ПАРЧЕВИЧ” (периодът 1957-1975 г.)

М акар и отнели живота на много хора, мините връщат самочувствието на чипровчани. Населението се увеличава и целият сграден фонд на селището е обновен само за 20 години. Построяването на Дома на културата, разширяването на главната улица (бул. „П. Парчевич”), покриването на реката и оформянето на площада е само част от подготовката на 280–годишнината от Чипровското въстание. Големият размах на общественото строителство е свързан със съдействието на Петко В. Николов.

Тържеството отминава. Чипровци отново е град. В училището този период е свързан с дейността на директора Петко Вълчев. Това е човекът, стоял на директорския пост в продължение на 18 години (1957 – 1975) – период на интензивно училищно строителство.

 Най-трудно е началото. П. Вълчев започва с ограждане на училищния двор. Дотогава цялото пространство около двете училищни сгради е една ничия площ, където в неделя се играе хоро и се разхождат младите хора. Затова инициативата на директора среща ревностна съпротива от страна на младежите, които не искат да им се отнеме хороигрището, наследено от бащи и деди. Заграденото през деня нощем се разгражда. В крайна сметка П.Вълчев успява – оградата е направена с доброволния труд на родителите. През 1959 г. той прави генерален ремонт на училището – поставена е мозайка във фоайетата и на стълбището, както и чешма в долното фоайе.

Държавната политика в онези години е насочена към уедряване на училищата. В резултат на това през есента на 1960 г. прогимназията в Железна (село на 3 км. от Чипровци) е закрита и учениците са преместени в ОУ „П. Парчевич”. От следващата година учениците се увеличават и поради това, че осми клас става прогимназиален и след завършването му се получава основно образование. Училищната сграда е изцяло заета и се учи на две смени, което налага до дирекцията да се доизгради още една класна стая за сметка на терасата и училищната фасада.

През 1964 г. в Чипровци вече учи първият осми клас. От следващата учебна година започва пристрояването на още четири класни стаи и две сутеренни помещения, предназначени за работилници. Успоредно с това се ремонтира и препокрива старата училищна сграда (днешният Исторически музей).

Училището е в най-горещия си строителен период.

Учебната 1966 – 1967 г. е отбелязана със значителни материални придобивки. Дървената ограда на двора е изиграла психологическата си роля и е заменена с циментова. В южната му част се оформят зелени площи и географска площадка, а в северната – спортни площадки и опитно поле, както и склад за отоплителни материали. През есента на 1967 г. пристройката е довършена и училището минава на кабинетно обучение. (Кирил Истатков и Станка Ангелова десетина години преди това поставят началото на кабинетното обучение по биология и физика.) На 24 май 1968 г. чипровчани се радват на първата фанфарна музика.

В началото на следващата учебна година са закрити прогимназията в съседното село Мартиново и началната степен в с. Железна. Преминаването им в града отново запълва училищната сграда до краен предел.

В Общинския съвет се обсъжда къде да бъде новото училище. Първата копка на настоящата училищна сграда е направена през есента на 1972 г. През този период на интензивно строителство директорът на училището Петко Вълчев и кметът Димитър Балканджийски са в неразделно сътрудничество. Щастливата случайност е събрала двама инициативни ръководители, на които слабото място е строенето.

Директорът П. Вълчев е запомнен от ученицит е не само с мащабната строителна дейност, но и с дисциплината в училище. Дори и първокласниците от 1973 – 1974 учебна година го споменават като строг, но справедлив човек. Тогавашните деца няма да забравят и взискателността на учителя по музика Иван Симеонов.

УЧИЛИЩЕ „П. ПАРЧЕВИЧ” (периодът 1975-1991 г.)

През тези години директор е Никола Зарков Николов. Заместник-директор е Йорданка Йосифова, назначена още по времето на Петко Вълчев. И двамата са запомнени като много добри стопани на училището.

НОВОТО УЧИЛИЩЕ

Строежът на съвременната училищна сграда продължава до 1977 г., като помагат и родителите на учениците. През есента на същата година учебните занятия отново започват в старата сграда. Приемането на новата се извършва някак си задкулисно. Стига се до абсурдното положение, че новопостроеното училище стои заключено, без да се отстраняват строителните дефекти, а учениците учат на две смени. В същото време е назначен учителски персонал за полуинтернатно обучение, който не може да уплътни норматива си. Общинският съвет мълчи. Затова през октомври училищното ръководство само поема инициативата – без протокол за приемането на сградата прогимназията се нанася в нея. Ваканциите и всяко свободно време се използват за довършване на пропуснатото от строителите. Мозайките и паркетът се циклят отново. Озеленява се училищният двор и се създава спортната база. През летните ваканции се прави вертикалната нивелация и оградата на северната част на двора. В същото време в сградата, където се обучава начална степен, работилниците по дървообработване се преустройват в столова и кухня. А в новата сграда на учениците и учителите най-много им липсва салон за училищните тържества, какъвто са имали преди преместването. Училищното ръководство мечтае за гимназия. Така се ражда идеята за построяване на Комплекс за извънкласни форми. През 1981 г., когато започва строителството му, училището вече не е основно, а е преименувано в Единно средно политехническо училище. Част от учениците, участвали в полагането на основите на КИФ, стават първите деветокласници. Само за три години с доброволния труд на целия училищен колектив и на родителите извисява ръст още една сграда. Комплексът за извънкласни форми е открит през 1984 г. в деня, когато се празнува 360-годишнината на училището.

УЧИТЕЛИТЕ

В историческата рубрика за учителите стана дума, че училище се прави не само със сгради и учебни помагала. Най-важен е учителят, който преподава и възпитава, оставяйки трайна следа след себе си. В училищния музей се съхраняват музикалните творби на Иван Попов, както и камбанката, подарена от него с пожеланието „Да буди сутрин децата”. Нашите съграждани на средна възраст още помнят препарираните животни на Кирил Истатков. С пристигането си в училище (1952 г.) Иванка Монова се захваща с оборудване на физкултурен салон.

До днес учениците ползват дървените тезгяхи, направени от Димитър Цветков. Друг преподавател по трудово обучение, Евгени Тодоров, отбелязва престоя си в училище със статуетката „Момчето с рибата”, с която украсява шадравана в училище. Емблемата върху мозайката на входа на училището е по идея на преподавателката по изобразително изкуство Милка Стайкова. От албумите, с любов изрисувани от нея, днес ни гледат стотици ученици, старателни не само в класните стаи, но и в извънучилищните дейности. Многобройни са кръжочните изяви и тържествата през този период. В края на 70-те години Виктория Георгиева режисира пиесата на В. Друмев „Иванко убиецът на Асеня”, която изпълняват учениците от 7-ми клас. Театралното представление е празник за цялото училище. Интересни са и състезанията между класовете, посветени на нашия патрон.

През 1979 г., във връзка с 1300-годишнината на Българската държава, е изтъкан гоблен, изобразяващ баронския герб на П. Парчевич. Проектът на паното, както и две живописни платна, са дело на художничката Лиляна Чаушева. Инициативата по изтъкаването е на заместник-директорката Йорданка Йосифова. Тя изработва гоблена с учителките Съветка Костова и Иванка Гоцова. Идеята на Цветана Павлова за игротека в училището е реализирана през 1983 г. По-късно тя става директор на началното училище и естетизира неговия интериор.

Хорът за школувано пеене с ръководител Елза Кръстева печели редица награди, от които най-престижната е сребърен медал.

Своята 360-годишнина училището посреща с откриването на две музейни сбирки – на образованието и на чипровския килим. Втората е дело на доброволния труд на учителките чипровчанки и жените от помощния персонал. Тогава по идея на Параскева Борисова е оборудван и кабинетът по готварство. Можем да изброяваме още много учители и техните постижения, но за тази цел дори десетки страници няма да ни стигнат.

СПОНСОРИТЕ

Много от училищните придобивки се дължат и на хора, които са вън от училището. Родителите… Това събирателно име включва цялото население на Чипровци. Някои имена обаче трябва да се споменат. През декември 1942 г. голямо събитие е закупуването на училищно радио. За целта Кръстьо Димитров, който е търговец на килими в София, дарява 1000 лв. Музейната сбирка на чипровския килим става възможна, след като директорът на килимарското предприятие Иван Лилкин предоставя безвъзмездно прежда, а за музейната сбирка на образованието Петко Николов дарява авторския си хонорар от книгата „Стъпки по жаравата”. През 1987 г. е приет първият випуск (VIII кл.) на паралелките с разширено изучаване на изобразително изкуство. Това става възможно след построяване на пристройката към новата сграда (КИФ). Нейният строеж започва с отпуснатите 10 000 лв. от минното предприятие – заслугата е на неговия зам. Директор Валентин Пиналски. Мазилката на първия етаж на тази сграда е направена от строителната група на завод „Чипровско въстание” с директор Люсиен Симеонов. Ученическата сладкарница в сутерена е оборудвана със съдействието на Венцислав Петров и Георги Леонов, а за киносалона на втория етаж допринася директорът на кинефикация Михайловград – Цветан Върбанов. Училищните духови инструменти през 1986 г. са закупени със съдействието на Асен Минкин. Учебни пособия от инструментариума на БАН безвъзмездно са прехвърлени на училището с посредничеството на Георги Ив. Атин. Традицията за приобщаване на обществеността към проблемите на училището има връзка със спирането на текучеството и създаването на местни учителски кадри. Ветерани тук са Марийка Йорданова Цекова, направила целия си трудов стаж – 36 г. (1953-1989) в това училище и Иванка Петкова Монова, която е работила тук 35 г. (1952-1987).

СБЪДНАТА МЕЧТА

Със значителните си материални придобивки, с изявите си на регионално и национално ниво чипровското училище печели заслужен авторитет. Неведнъж групи и цели учителски колективи от различни краища на България са идвали да обменят опит и да черпят идеи от нас. Една бивша директорка на училище в Радомир споделя: „Посетихме 10 училища в страната, от които най-впечатляващо беше това в Чипровци. Сякаш бяхме в място за отдих, а не в училище. Навсякъде имаше зеленина и цветя. А слонът за кинопрожекции и театрални представления бе внушителен…”

През 1991 г. завършва първият випуск на художествените паралелки, а през следващата година – и първият 11-ти клас на реалните паралелки. С труда на стотици хора, чиито имена нямахме възможност да споменем тук, е постигната една дълголетна мечта.

НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

НУ „Д. Филипов“ се отделя от СОУ „П. Парчевич през 1987 г. като негов директор става дългогодишната начална учителка Цветана Павлова. Тя работи много, както по отношение на образователната, така и на възпитателната дейност. Организира подготовката на богата литературно-музикална програма за откриването на училището, което се превръща в общоградско тържество. Създава методическо обединение на началните учители от общината и ръководи сбирките му. Обръща голямо внимание на естетизацията на училищния интериор. От 1993 г. директор става Теменужка Асенова, която е със специалност Начална училищна педагогика. Тя е на този пост до сливането на училищата.

От 1991 г. до 1998 г.

В края на 20-тото столетие директор СОУ „Петър Парчевич” е Лорета Трендафилова. Това са най-силните години на специализираните паралелки. В училището се записват ученици от всички краища на страната. Преподават им художници и квалифицирани специалисти. Резултатите от труда им са отлични. Учениците се представят успешно на изложбата в ЦДНА. Основна задача при управлението на Л. Трендафилова е придобиването статут на авторско училище – търсене на професия за завършващите „Дизайн на текстила” .

Въведено е обучение за водачи на МПС кат. „В” в рамките на СИП – 11. клас, като базата на ОСО в Чипровци е предадена за стопанисване на СОУ „П. Парчевич”, а лек автомобил „ВАЗ” е осигурен от ОбщС на БСП. За профилираните паралеки са изработени още 9 двойни тъкачни станове.

През тези години дипломите на учениците от 12. клас профил „Дизайн на текстила” се защитават пред гражданите на Чипровци и участват в изложби в София, Троян, Монтана.

През 1991 г. преподавателят по литература Йордан Лесов организира в училището посещение на членовете от литературния кръжок на учителите-творци в област Монтана. Сбирката е вълнуваща. Неочаквано се изявяват и наши ученици. Така са открити нови таланти. Учителският колектив проявява подчертан интерес към поетични сбирки и прояви на изкуството. И през следващите години се организират срещи с поети и културни дейци, води се кореспонденция със заслужили представители на изкуството и науката.

На 4-ти юли 1992 г. е проведена среща с делегати от побратимения с Чипровци италиански град Сан Каталго. Те присъстват на тържествата по случай патронния празник.

Засилват се връзките с банатските българи от Винга и Стари Бешенов с организиране на пленери, изложби, културни програми, екскурзии. Продължават летните лагери на учениците от СОУ на хижа „Явор” в Чипровския балкан. Всеки випуск от завършващите оставя трайна следа в училище – най-вече пана и новозасадени дървета.

Гражданите на Чипровци са сюрпризирани от красивите костюми и прически на зрелостниците и от тържественото абитуриентско настроение през периода 1994 г. – 2002 г.

През септември 1994 г. училището заедно с Историческия музей участва в националното честване на 370 – годишнината на Чипровската просветна школа. На първи ноември през същата година се поставя началото на традицията за празнуване Деня на народните будители. Редовно се отбелязва денят на космонавтиката – 12-ти април.

От 1996 г. поради икономически и демографски причини започва да намалява броят на децата, което се отразява на паралелките в училище. Реалните паралелки през 1991 г. – 1995 г. изучават ЗИП „Готварство”, а от 1996 г. – „Икономика и мениджмънт”.

ПЕРИОДЪТ 1998 – 2005 г.

През този период директор на училището е Емилия Иванова. Значителна материална придобивка е поставянето на алуминиева дограма и алуминиеви врати на класните стаи през учебната 2003-2004 година. Това е времето на обединението на двете училища в Чипровци – НУ „Димитър Филипов“ и ОУ „Петър Парчевич“.

Най-забележителното събитие е празнуването на 280-годишнината от създаването нашето училище, което се отбелязва на 15.09.2004 г. Присъстват гости от страната и чужбина, между които е и президентът Георги Първанов.

Тържеството започва в училищния двор с рецитал по стихове на поетесата от Чипровци Мариета Ангелова, подготвен от учителите по български език и литература Изабела Павлова и Йордан Лесов. Музикалните изпълнения подготвя преподавателката Цецка Александрова. Господин Г. Първанов е впечатлен от съдържателната литературно-музикална програма.

Следва посещение на официалните гости в първи клас с класен ръководител Силва Цветкова. Цялото население се стича на празника, който завършва с тържествен концерт в салона на читалището. Там със своите изпълнения се изявяват настоящи и бивши ученици. Водещи на програмата са учителите Петя Заркова и Йордан Лесов.

ПЕРИОДЪТ ОТ 2005 ДО 2016 г.

През този период директор на училището е Светлана Тренчева, която е привърженик на възпитаването на учениците в духа на християнските ценности и съхраняването на традициите. Започва организиране на благотворителни великденски и коледни концерти. Разширяват се извънкласните изяви, чиято кулминация е участието на наши ученици в инициативата „От бабината ракла”, проведена на 16-ти ноември в София по идея на министъра на образованието Даниел Вълчев и Мила Сантова – директор на Института по фолклор към БАН. Там децата от Чипровци завладяха публиката, както с изпълненията на фолклорната група „Деяница”, така и с представянето на местни народни обичаи и занаяти. Впечатляващ беше моментът, когато министърът седна на тъкачния стан и Катерина Ивова от втори клас му показа как се тъкат чипровски килими. Този момент беше излъчен по националните телевизии и описан във всички ежедневници. Сега директорката подготвя възстановяването на специализираните паралелки, в които преди няколко години ученици от цялата страна се обучаваха в изработване на пана и гоблени чрез уникалната технология на чипровския килим.

Към началото