Празник „Тъпан бие, хоро се вие“

На 11 май 2026 г., училищния двор оживя под звуците на тъпана и народната песен по време на празника „Тъпан бие, хоро се вие“ – ден, изпълнен с български дух, традиция и преклонение пред корените ни. Неслучайно именно на този ден – по стар стил празника на светите братя Кирил и Методий – хората някога са отдавали почит на просветата, книжовността и българския дух, а днес тази памет бе съхранена чрез силата на фолклора.

Още от ранните часове атмосферата бе пропита с вълнение и родолюбие. Празникът започна с участието на децата от ОУ „Петър Парчевич“, които развълнуваха присъстващите с изпълнения на народни песни от местния фолклор. С чистите си детски гласове те припомниха красотата на старите чипровски песни, предавани от поколение на поколение. След песните младите изпълнители изиграха български хора и показаха, че традицията продължава да живее в сърцата на най-малките.

С бурни аплодисменти публиката посрещна и фолклорния състав за акапелно пеене от село Железна. Техните многогласни изпълнения прозвучаха като ехо от миналото – силни, дълбоки и истински. Песните, изпети без музикален съпровод, докоснаха всички и върнаха спомена за времето, когато народната песен е събирала хората край огнището и на мегдана.

В празничната програма се включиха още танцовият състав и фолклорната група при НЧ , гр.Чипровци. С пъстри носии, ритмични стъпки и много настроение те превърнаха двора на училището в истински празник на българщината. Хорàта се виеха едно след друго, а тъпанът туптеше като сърцето на народа – силно, живо и непреклонно.

„Тъпан бие, хоро се вие“ не беше просто празник, а истинско завръщане към корените. Ден, в който песента, танцът и народната памет събраха малки и големи, за да напомнят, че българските традиции са живи, когато се предават с любов. И както някога нашите предци са празнували деня на просветата с уважение към знанието и духовността, така и днес празникът показа, че българският дух продължава да се пази чрез фолклора, общността и паметта за родното.